Марс е четвъртата поред планета от слънчевата система, която заради цвета си е известна като Червената планета. Марс е от земен тип, с диаметър, малко по-голям от половината на земния - 3397 км. Има плътност 3.9 g/см3 и гравитация 3.73g (38% от земната гравитация, която е 9.81g). Завърта се около своята ос за 24 часа и 37 минути. Продължителността на марсианската година е 687 земни или около 670 марсиански денонощия. Смяната на годишните времена, подобно на Земята, е обусловена от наклона на оста на въртене на планетата (25 градуса) към орбиталната плоскост. Марсианската година е двойно по-дълга от земната, затова и сезоните траят по-дълго. Планетата има много слабо магнитно поле - около 2% от земното. Скалите, почвата и небето на Марс имат червен или розов оттенък. Червеният цвят е наблюдаван още в миналото от астролозите, които дават на планетата името на древногръцкия бог на войната Арес. Преди космическите мисии Марс се възприема като най-сигурният кандидат за убежище на извънземен живот. Предполагало се е, че наблюдаваните от астрономите странни линии по повърхността са конструирани от населяващите го интелигентните същества. Друга причина за учените да очакват живот на Марс са забележимите сезонни промени в цвета на повърхността. Смятало се е, че условията на планетата позволяват разцвет на марсианската растителност през топлите месеци и изпадането й в летаргия през студените периоди. През юли 1965 г., Маринър-4 предава (0.00025%). Въздухът на Марс съдържа около 1000 пъти по-малко водна 22 снимки на Марс отблизо. Всичко, което се вижда на тях, е повърхност, осеяна с много кратери и естествено образувани речни канали, без следи от изкуствени канали и течна вода. Най-накрая, през юли и септември 1976 г., марсоходите Викинг-1 и 2 се спускат на повърхността на Марс и чрез три различни експеримента откриват неочаквана и озадачаваща химична активност в марсианската почва, но не дават категорични отговори на въпроса за съществуването на живи микроорганизми. Според биолозите от мисията Марс се самостерилизира. Те смятат, че комбинацията от слънчевата ултравиолетова радиация, която прониква в почвата, сухата почва и химично окислената почва предотвратява образуването на живи организми. Други инструменти не откриват признаци на органична химия на няколко места, но пък успяват да направят прецизни и окончателни анализи на състава на атмосферата и откриват следи на други елементи в нея. Атмосферата на Марс е коренно различна от земната. Съставена е предимно от въглероден двуокис с малки количества други газове. Въглеродният двуокис заемо около 95.3% от цялата атмосфера, а останалите проценти се разпределят между азот (2.7%), аргон (1.6%), кислород (0.13%), водни пари (0.03%) и неонпара в сравнение с земната атмосфера, но въпреки малкото количество тя кондензира, формирайки облаци, а в долините могат да се образуват слаби мъгли рано сутрин. Средната температура на повърхността на Марс е -63°C с максимална температура +20°C и минимална -140°C. Въглеродният двуокис замръзва и формира великопелна полярна шапка около всеки полюс и голяма снежна покривка, която се изпарява снастъпването на пролетта във всяко полукълбо